За развитието на децата от раждане до седемгодишна възраст

DSC_5675

В слънчевата педагогика се обособяват три периода в развитието на детето. Всеки един от тях носи своя фокус – от 0 до 7 години (развитие на волята),  7-14 (развитие на чувствата) и 14-21 (развитие на ума).

Спореляме препоръките за първия период. По тях се водим при обучението и възпитанието на деца. Надяваме се да е полезен и за родители и за други  учители, защото вярваме, че с общи, единни и добронамерени усилия можем да създадем светло и слънчево детство.

Първият период от раждането до седмата година е най-важният образователен период. Това трябва да се знае като основна педагогическа истина. Този период е важен по следните две причини:

  1. Тогава се оформява тялото. То след седмата година продължава да расте, но главно по формите, които са изработени в първия период. Ето защо първият период определя до голяма степен цялото бъдеще на човека. Правилно развитото тяло е от голяма важност не само от здравословно гледище, но и за духовното развитие на човека. Човешкият дух има нужда от добре устроено тяло, за да може да прояви силите, които крие в себе си. Когато автомобилът е добре направен, шофьорът може да си служи с него. Когато цигулката е добре направена, музикантът може да свири на нея.
  1. Посятите през този период семенца в детското тяло и душа възрастват и дават своите плодове по-късно. Някои навици, способности, дарби, които се явяват на 30-40-60-годишна възраст, се дължат на това, което е посято в детското тяло и душа през първия период – от раждането до седмата година.

През първия период се развива предимно волята, понеже тя има известна връзка с човешкото тяло.

Коя е най-характерната черта, която можем да използваме във възпитателно отношение през този период? Това е подражателността. Тя е най-силна през това време През втория период тя продължава да съществува и е пак доста силна, и след това постепенно почва да отслабва, макар че продължава да действа през целия човешки живот. Обстоятелството, че подражателността е най-силна през първия период, трябва да се използва от околните на детето – родители и възпитатели.

Логичното мислене през този период не е още развито. Това, което детето вижда около себе си, това което става около него, се отпечатва в неговия мозък и определя формите, в които той се излива. Това определя финия строеж на нервната му система. А знае се, че мозъкът е инструмент на душевния живот.

Ето защо законът е този: каквото вижда детето да става, да се прави около него през първия период, това го възпитава положително или отрицателно. По-слабо влияние оказва върху него това, което ще му кажете, отколкото това, което ще направите в негово присъствие, за оформянето на характера му върху неговите бъдещи навици, предразположения, склонности и пр.

Ето защо възрастните, които са около детето, трябва да бъдат много внимателни пред него. Те трябва да бъдат образци в думи, жестове, обхода, постъпки. Чрез тях влияят върху оформянето на детската личност. Учителят казва: „желязото трябва да се бие, докато е горещо. Същото е и с човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тая първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, що му се дава.”

Родителите и всички околни, каквито качества искат да развият у децата през този период, тия качества трябва да проявяват пред тях със своите действия. Например, родителите трябва да проявяват крайно търпение и то както спрямо децата, тъй и спрямо други в тяхно присъствие, защото всяка проява на нетърпение спрямо тях или спрямо други в тяхно присъствие, посажда у тях предразположение към нетърпение. Същото се отнася и за точността и реда. Родителите трябва да имат голям ред вкъщи. Всичко трябва да е наредено и чисто. Всяко безредие покварява характера на децата и ги прави предразположени към песимизъм.

Ще дам друг пример: „Слугинята казва на бащата, че някой чука на вратата и пита за него. Бащата й казва пред сина си: „Кажи му, че ме няма вкъщи.”” В мозъка и душата на детето вече е отпечатана постъпката на бащата. Там тя е оставила трайни следа. Тези следи ще дадат своите последствия в пълнота, когато то порасне. То ще стане на 30-40 и повече години, и тогава ще се прояви това, което е отпечатано в мозъка и душата му през детинството. Тогава ще има предразположение към лъжа. От друга страна, чрез тази лъжа на бащата рухва доверието между родителите и детето. И ако хората искат да изследват, защо този човек е склонен към лъжа, трябва да изучат детинството му и ще видят, че той е слушал тогава често лъжи около себе си. В това отношение е важен не само първият период, но и вторият.

Друг пример: Детето е направило известна простъпка. Ако му се гневят и го нагрубяват за това, то ще му се причини двойна вреда:

а/ Не се постига крайната цел, именно, детето да се научи да не повтаря тази простъпка.

б/ Мозъкът и душата на детето получават такива следи, че когато то възмъжее, ще прави същото, което, е правил баща му или майка му спрямо него, т.е ще придобие предразположение към гняв, нагрубяване и пр.

От този пример някой може да помисли, че е важно да проявяваме любов и други добродетели само спрямо самото дете, като е съвсем безразлично, как се отнасяме към другите хора в негово присъствие. Всъщност, второто влияе толкова върху детето, колкото и първото.

Следователно, никаква нелюбовна или друга лоша постъпка не само спрямо детето, но и пред детето. Например, родителите могат да бъдат много любезни към 5-годишното си дете. Обаче, каква полза от това, ако те пред него се карат на слугата и го нагрубяват. Каква полза от благите обноски на бащата спрямо своето дете, когато той обижда околните на всяка крачка, връща се в къщи пиян и предизвиква бурни сцени? Нека дадем още няколко примера: бащата казва веднъж по адрес на някого много лоши думи, и когато това лице после му идва на гости, той му отправя похвали, и то тъкмо противоположни на укорите, които му е отправил в негово отсъствие пред сина си. Няма ли да създаде това у детето предразположение към лицемерие, когато порасне?

Харисън в книгата „Детската градина” казва: „Трябва да се внимава, детето да не критикува, а и другите да не критикуват в негово присъствие. Така му се нанася повече вреда, отколкото помощ. Доколкото е възможно, рисувайте хората пред него като герои и героини. Най-силните и най-добрите характери са ония, които щом се запознаят с някого, съзират най-хубавите черти в характера му. Детската градина ни дава безброй пояснения, как може да се развие този вид характер.”

Детето, което е прекарало през първия период на своя живот в една атмосфера на любов, която проявяват околните, ще се развива правилно. То като порасне, ще има сърцето на идеалиста. Този, който е виждал любов около себе си през детинството си, приема в себе си – в тялото и душата си известни предразположения, и като порасне, ще проявява тая любов към другите И така, чрез любовта, която царува в детската среда се посаждат в детската душа красиви семенца, които детето ще прояви после като любов. Посяват се в детинството, и в по-късна възраст посятото цъфти и връзва.

У децата през първия период трябва да се развие дух на служене. Това може да стане както в дома, така и в детската градина.

В детската градина като важна работа през този период трябва да се счита упражнението в развитието на сетивата: зрение, слух, осезание и пр. В детската градина трудовият принцип може да се въведе в най-лека форма и то като работа сред природата: в градината, на полето, в гората и пр. Това, което е изложено за трудовия принцип, приложен сред природата през втория период важи и за първия – за детската градина. Детето в предучилищна възраст в детската градина ще работи в цветната зеленчукова и плодна градини, ще отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета, ще чисти извори, пътеки и пр.

Разликата ще бъде в това, че при децата от предучилищната възраст работата ще бъде от най-лек характер – сродно на играта или нещо средно между игра и труд – съответно на детската възраст. В детската градина работата всред природата и изобщо общението с природата, в което влизат още разходките на полето, в гората и пр., трябва да бъде средище на цялото останало детско занимание. Тази работа всред природата трябва да се използва за развитието на сетивата у децата: за запознаването им с формите, краските, линиите, за чертане, рисуване, моделиране и пр. Тя може да стане и изходна точка за песни, приказки, игри и др.

У децата през първия период трябва да се развие чувството на благодарност към Първата Причина за всичко. Тази благодарност може да се изказва чрез молитви-песни. Много от тях могат да бъдат във връзка с опитностите на детето в семейството и в природата. В тези молитви – песни може да се изрази благодарността за слънчевата топлина и светлина, за птичките, цветята, за красивите плодове…

В детската градина може да се въведе ритмичната гимнастика в по-лека форма – чрез едно опростяване на Паневритмията, чрез откриване специален детски отдел на Паневритмията. В детската градина трябва да се приложи самодейността и творчеството, за да се тури начало за развитието на волята. Чрез детската самодейност ще се посеят семенца, които в бъдеще ще се проявят като воля.

 Текстът е от книгата „Учителя за образованието“. В отделни статии ще добавим информация и за другите два образователни периода.