Колко сме важни 🙂
 вече ни посветиха и стихотворение

Бялото кокиче
Слънцето зад облаци блести,
от зимен сън Земята става
и къпе се със първите лъчи…
Кокиченце глава подава.
То стопля ни душите
с погледа си  чист и бял.
Събуждат се мечтите,
топи се снежният воал.
С  идеалите свещени
разцъфват нашите души –
като кокичетата белоснежни
сияят чисти и добри.
„При бялото кокиче
деца добре дошли!”
                                                                Евгения Иванова