На фокус
 
Обучение по слънчева педагогика в Арбанаси, втори семестър
120 години от първото издание на "Науката и възпитанието"
Следваща
КЪСМЕТ
"Къртичето и слънцето" - приказка за малки и големи
Предишна

Приказките на Бялото кокиче

alex_zaglavna

Неотдавна излезе книжката „Приказки на Бялото кокиче“, създадена от Александър Стойчев – учител в детска школа „Бялото кокиче“ и училище „Изгрев“ и по-известен сред децата като Сашко. В предговора на книжката  той разказва за слънчево-детския начин, по който могат да се сътворяват приказките:

Влизам в стаята. Децата играят свободно. Всеки е зает с нещо свое. Едно момченце ме вижда и хуква към мен. Хваща ме за ръката и ме води, за да седна до него.

–      Сядай бързо. Разкажи ни нова приказка – и добавя усмихнато – Моля.

– Разбира се – отговарям аз – но нали знаеш, трябва да дойде слънчев лъч.

– Ти май много обичаш Слънчевите лъчи, нали?- закачливо продължава момчето

– Да. Много. – усмихвам се и аз.

– И когато дойде някой Слънчев лъч, той ти казва приказка, така ли? – очите му ме гледат изпитателно.

– Да.

– Ами защо не идва винаги и да ти разказва приказки? Знаеш ли кога идват приказките?- сериозният въпрос е зададен от момиченце с две опашки, което се е настанилo до мен.

– Приказките идват, само когато има деца край мен.

Мисля, че това е най-краткото и точно представяне на създаването на тези приказки. Те са вдъхновени и предназначени за децата от Детска школа „Бялото кокиче” и училище „Изгрев”. Историите се появяваха във всевъзможни ситуации – по време на разходка, когато някой плаче или е много развълнуван, когато играем или когато се е случило нещо неприятно, когато те искат, когато имаме занимание или когато стоим и чакаме… „Разкажи я пак!” е магическа формула, която показва, че приказката е стигнала до децата, до сърцата и душите им. Има кратки и дълги приказки. Има такива, които сме изигравали като театър и такива, които сме рисували. В част от тях присъства и музиката.

Във всички приказки съм се постарал да вложа част от сърцето и светлината на слънчевото естество, скрито в нас. Никога не съм знаел предварително как ще се развият (какво ще се случи в приказката и с героите). Понякога съм имал идея и насока, подсказана ми от ситуацията, която се е създала. Има такива мигове, в които можеш да докоснеш, да погалиш детската душа. Те са безценни. Ако си буден може да ги уловиш и да посееш нещо малко.

За мен самия процес на творене е процес на откриване и себе изследване. Обичам го. Детето в мен обича приказките и за това те идват така щедро.

Тези и всички други приказки са посветени на малките човечета от детска школа Бялото кокиче и училище „Изгрев”.


Книжката е част от библиотека „Слънчева педагогика“. Една от приказките – „Къртичето и слънцето“ – може да прочетете тук.