На фокус
 
Прием за учебната 2018/2019 в училище „Изгрев“
Цветни истории - детска книжка
Следваща
КЪСМЕТ
Иновативност
Предишна

Приказка „Доброто сърце“

Живял някога един беден старец. Той имал само един син, когото много обичал. Един ден старецът разбрал, че ще напуща Земята, и повикал при себе си любимия си син.

– Синко – казал му той, – аз си заминавам вече от Земята. Не можах да оставя големи къщи и много имот отвън, но затова пък оставих в тебе едно добро сърце. Слушай него и ще успееш в живота си.

Като казал това, старецът склопил очи и с усмивка се преселил в другия свят. А синът плакал и жалил за любимия си баща. След три дни момчето взело тояжката си, наметнало едничката си дреха, простило се с бащината си колиба и тръгнало да си търси късмета по света.

Вървяло, вървяло и най-после след много дни стигнало до една малка къщичка в полето. И току да седне да си почине, към него се затичало малко рошаво кученце и с радостен лай се хвърлило върху му.

Момчето го погалило по главата и му дало малко от хлебеца, който носело в торбата си. Кучето глътнало бързо хляба и като хванало със зъбите си дрехат ана момчето, почнало да го тегли към къщичката.

Момчето станало, тръгнало след кученцето и след малко се озовало в една малка стаичка, насред която на дървено легло лежала стара бабичка.

– Добър ден, бабичко – поздравило я момчето, – какво ти е, та лежиш?

– Ох, синко – казала бабичката, – болна съм и все чакам да мине някой човек с добро сърце, за да го помоля да ми донесе лек, та да оздравея.

– На мене баща ми ми каза, че ми е оставил добро сърце. Кажи ми какъв е лекът и отде да го донеса и аз ще отида – казало момчето.

– Далечко е, синко – казала бабичката, – един ден и една нощ път е. На върха на Живата планина има кладенче, от което извира живата вода. Ако

ми донесеш от нея малко да пийна, то веднага ще оздравея.

– Ще отида, бабичко, само да зная как да стигна – рекло момчето.

– Лесно ще отидеш, синко, моето кученце ще те заведе. А сега седни, та си почини, че трябва да си уморен от пътя.

Момчето приседнало да си почине, хапнало си от хлебеца – и като се навечеряло, легнало да си поспи.

На сутринта то станало рано и заедно с кученцето тръгнало към Живата планина за живата вода. Вървели, вървели и стигнали най-после върха на планината. Намерили изворчето, напълнило момчето в една малка стомничка от живата вода и се завърнали при болната бабичка. Тя като пийнала малко и си поумла лицето, тозчас оздравяла и станала от леглото.

Скоро наготвила вкусна гозба и поканила момчето да си похапне. После, когато то поискало да си продължи пътя, бабичката му казала:

– Слушай, момко, ти ми направи голяма услуга. Без тебе аз щях да умра, а ти ми спаси живота. Затова приеми в дар братчето на моето куче. То

разбира от човешки език и знае най-късите и верни пътища по цялата Земя: ще ти бъде в услуга, когато ти потрябва.

Поблагодарило момчето, приело кученцето и тръгнало отново на път. Вървели, вървели, най-после стигнали до колибата на един беден старец. Той се бил облегнал на един голям камък и се греел на Слънцето.

– Добър ден, дядо – казало му момчето.

– Добър ден, момко – отвърнал му старецът.

– Какво правиш тук, дядо, съвсем самичък?

– Чакам да мине човек с добро сърце, момко.

– За какво ти е, дядо? На мен баща ми ми каза, че ми е оставил в наследство добро сърце.

– Е, момко, аз бях козар, дълги години пасох козите, но най-после остарях и ослепях. И казаха ми, че ако човек с добро сърце ми донесе вода от кладенчето от Синята планина, ще прогледна.

– Аз ще отида да ти донеса, дядо – казало момченцето, – стига да зная мястото.

– Моето котенце вижда оттук мястото, но няма кой да отиде и да донесе водицата. Ако си съгласен да отидеш, котенцето ще ти покаже мястото.

– Ще отида, дядо – рекло момчето и се приготвило за път.

– Но така гладен не може да тръгнеш, момко, чакай, в колибата имам за хапване нещо. Да те нагостя, че тогава да тръгнеш.

Хапнало момчето от това, което му сложил старецът, и тръгнало заедно с кученцето и котенцето. Котенцето виждало отдалече къде трябва да отидат, а кученцето показвало най-добрия път. Така вървели три дена и три нощи – най-после на четвъртия ден сутринта стигнали Синята планина и намерили кладенчето да струи своите лековити води от една огромна канара. Момчето гребнало, напълнило кратунката, която носело, и бързо-бързо се върнало при стареца.

Зарадвал се много старецът, умил си очите и веднага прогледнал. От благодарност за голямата услуга, която му направило момчето, той му подарил братчето на котенцето, което можело да вижда много отдалече нещата.

Пренощувало момченцето в колибата на стареца, закусило сутринта каквото Бог дал и тръгнало отново по широкия път с кученцето и котенцето.

Вървели, вървели, минавали много села и градове, но на момчето все му се искало да отиде още по-далече, да види какво има по-нататък по света.

Веднъж момчето минавало покрай едно село и видяло, че пред прага на една къща плачела жена. Дожаляло му за нея и я попитало защо плаче.

– Ех, момко, как да не плача – казала тя. – Аз имах една дъщеря. Тя беше най-хубавата в селото. Всички момци я искаха. Но зла намера я намери и тя легна от тежка болест. Откакто се приповдигна, човешка дума не може да изрече, глас не може да чуе.

И сега никой вече от момците не я иска. А аз седя тука и чакам да мине човек с добро сърце, та да го помоля да донесе лек за момичето ми.

– На мен баща ми ми каза, че ми е оставил добро сърце. Кажи ми какъв е лекът, може да отида да го донеса – казало момчето.

– Много е далече, момко – рекла жената – досега никой не се е наемал да отиде.

– Ти само ми кажи къде да го намеря, пък щом работата е да проговори дъщеря ти, ще отида.

– Да си жив, момко! Аз имам едно петленце, което разбира и говори с човешки език, то ще ти каже най-точно къде е – казала жената.

После влязла вкъщи и донесла петленцето. То като видяло момчето, разперило крилцата си, плеснало ги три пъти и казало, че на Жълтата планина се намира кладенчето с лековитата вода, от която, като си измие ушите и устата, момата ще прочуе и проговори.

Котенцето погледнало с далекогледите си очи и веднага видяло мястото, а кученцето им показало най-верния път.

Момчето се приготвило и тръгнали. Петленцето се качило на рамото му и го развеселявало с кукуригането си. Така вървели девет дена и девет нощи.

Най-после стигнали Жълтата планина и намерили кладенчето с лековитата вода. Гребнало момчето с кратунката и заслизало бързо-бързо надолу.

Когато дали на момичето да се умие, то веднага проговорило и прочуло. От благодарност майката дала на момчето братчето на петленцето, което

да му казва какво да прави, когато се намери в за труднение.

Поблагодарило момчето и тръгнало с тримата си другари – петлето, котенцето и кученцето.

Вървели, вървели, най-после стигнали до престолният град на едно непознато царство. Още когато влизали, чули хората да говорят, че царската дъщеря била много болна и че целият народ плачел и тъгувал

за нея. Повикани били отдалече много целители, но никой не можел да я излекува. Момчето, като разбрало всичко това, излязло извън града, седнало на една полянка, заобиколена с ниски храсти, и започна-

ло да се съвещава със своите приятели.

– Ще можем ли да излекуваме царската дъщеря? – попитало то петлето.

– Ще можем – отговорило петлето. – Лекът е много прост, но ще трябва да го поднесе човек с добро сърце.

– А какъв е лекът? – попитало момчето.

– На върха на тази планина – заразправяло пет- ленцето, – която е точно срещу изгрев слънце, расте едно цвете, което се казва здравче. Като го свариш и дадеш на царската дъщеря да пийне три пъти, тя ще бъде здрава.

– А ти, котенце – попитало го момчето, – виж- даш ли точно мястото, гдето расте здравчето?

Котенцето измяукало и казало на котешки език на петлето, а петлето – на момчето, где е точно мястото. Кученцето пък показало най-верния и кратък път, който водел към здравчето. Тогава изпрашеното от дългия път момче отишло да се измие на голямата бяла чешма, която струяла водите си наблизо. То искало да бъде чистичко, като влезе в царския палат. Но без да знае момчето, между храстите имало един човек. Той чул всичко, което си приказвали момчето и неговите приятели, веднага отърчал в царския палат и казал, че можел да излекува царската дъщеря. Той искал да вземе определената за това награда – сто оки жълтици.

1 Dobroto syrce

Когато по-после отишло момчето в царския палат и казало, че може да излекува царската дъщеря, веднага го приели. Но като чули за здравчето, казали,че вече има кой да я излекува с тази билка, и го изпъдили навън. Натъжило се момчето и мълком излязло от царските порти, но петлето тихичко му проговорило и му казало да не тъгува, защото пак той ще излекува царската дъщеря, тъй като при това лекуване най-важното било човек да има добро сърце.

И наистина, минали се три дни, но царската дъщеря не само че не се излекувала, но и по-болна станала. Тогава момчето отишло пак в царските палати и казало, че ще излекува царската дъщеря, ако му дадат три дни срок. Приел го сам царят и като чул това, което казва момчето, рекъл му:

– Слушай, момко, мнозина се хвалеха, че ще излекуват дъщеря ми, и не можаха. Ако и ти излезеш такъв лъжец, особено като последния, който ми говори пак за някакво цвете здравче, ще те накажа много жестоко. Ако ли пък излекуваш дъщеря ми, то тогава ще ти дам да си избереш от богатствата ми това, което ти си харесаш.

– Добре – казало момчето и като преметнало през рамо торбичката си, запътило се с тримата си приятели към планината. Кученцето припкало напред и показвало пътя, котенцето не изпущало из очите си здравчето, а петлето кукуригало и развеселявало момчето. До вечерта стигнали до мястото, където растяло цветето. Рано сутринта при изгрев слънце момчето откъснало няколко стръка от билката и тозчас заслизало надолу към царския палат.

На другия ден сутринта то похлопало на царските порти и веднага му отворили. То само сварило в сребърно джезве здравчето и го подало с кристална чаша на царската дъщеря. И чудо нечувано станало: като глътнала три пъти, царската дъщеря тозчас се привдигнала от леглото и се усмихнала на царя и на царицата, които се разплакали от радост.

– Каква награда искаш, момко? – запитал го царят. – Ти ми направи такова добро, каквото никой не ми е направил досега.

– Никаква награда не искам, царю честити – отвърнало момчето.

Царят много се натъжил, че момчето се отказало от наградата, но царската дъщеря, която чуля разговора им, казала:

– Остави това на мене, татко, аз ще се погрижа за наградата на момчето.

Съгласил се царят и заповядал да изпратят момчето с царски почести до портите на палата. На другия ден царската дъщеря сама омесила една бяла

погача, сготвила вкусно ядене, набрала от градината най-хубавите плодове и ги изпратила на момчето, като поръчала на носача да му каже, че всичкото сама царската дъщеря е приготвила.

Момчето много се зарадвало и казало, че това била най-хубавата награда, която било получило. Минавали дните. Царската дъщеря все му изпра-

щала плодове, които сама късала от градината, а момчето в това време се прочуло из целия престолен град със своите чудни лекувания. Започнали отблизо и отдалече да идват при него хора да ги лекува. Всичко, което правело момчето, им се виждало много просто, а все пак болните веднага се привдигали и оздравявали.

2 Dobroto syrce

Един ден един царски първенец си счупил крака, като паднал от коня си. Събрали се пак церители да го лекуват, но никой не можал да го излекува. Кракът му се подувал и от ден на ден ставал по-зле. Като научило за това, момчето запитало своите чудни приятели ще могат ли да излекуват царския първенец. Тогава петлето казало, че може и знае как именно да се излекува. Котенцето му казало на кое  място вижда лековитата билка, а кученцето разправило кой е най-краткият и верен път, по който може да се отиде натам.

Но наблизо до тях се бил скрил един от церителите и като чул всичко, веднага отърчал и направил, което бил чул. Но кракът на царския първенец не оздравял. Тогава пак извикали момчето. И колко много се изненадали всички, когато кракът оздравял веднага, щом като момчето го измило с водата от сварената билка и го намазало с направения от него мехлем.

Като оздравял царският първенец, царят, всички царедворци и видните лечители се събрали в царския палат в една от най-големите зали и повикали там момчето. Когато то дошло, те го попитали как така лекува хората с такива прости лекарства и билки – и все пак те оздравяват.

Поклонило се момчето пред царя и казало:

– Царю честити, това, което ме питате, е много просто – не аз лекувам хората, а доброто сърце ги лекува, а него баща ми ми го остави в наследство.

Замислили се царят и царедворците над думите на момчето и разбрали, че от всичко най-важно било човек да има добро сърце.


Приказката е част от книгата „Дарът на феите“ от Невена Неделчева. Повече за тази чудесна книжка може да прочетете тук.